Плодовете на мушмулата и приготвените от тях храни действат възбуждащо на храносмилателната система и са особено полезни при диспепсии от белтъчен тип


Плодовете на мушмулата са полезни и при болести на жлъчката, бъбреците, черния дроб и задстомашната жлеза. Органичните киселини в мушмулата са полезни за нервната система и кръвоносните съдове.

Неомекналите и неузрели плодове съдържат голямо количество дъбилни вещества, които действат затягащо при стомашно разстройство или дизентерия. И обратно -омекналите плодове, както и отварата от листата на мушмулата могат да се използват против запек.

Познавате ли друго растение, чиито плодове и листа да лекуват противоположни състояния? Май няма и затова „скромната“ мушмула е уникална. Обикновено плодовете й се консумират сурови. А от тях биха могли да се приготвят доста храни. Например сок, мармалад, желета, ликьори и дори туршията „мушмулица“, много вкусна и ароматна. В 100 мл сок от мушмули витамин С достига до 30 мг.

Мармаладът бе неизменна част от сутрешната закуска на учениците навремето и се конкурираше с шипковия мармалад. Надделяваше му по витаминозно съдържание, аромат и най-вече защото бе много „издръжлив“. Изкарваше 2 години в добре затворен буркан в избата. Какво му е лошото тогава на този мармалад? Само едно – много е трудоемък. Иска почистване, варене, пюриране, пак варене със захарта. Иска и непрекъснато да се бърка, за да не загори, да се налива в съдове и те да се затварят херметично след няколко часа.

Ето как се прави този мармалад

Съставки

1 кг захар 3 кг мушмули 1,5 ч.л. лимонена киселина, канела, индрише, ванилия (по желание).

Мушмулите се варят в съд с дълбоко дъно. Бърка се с дървена лопатка до сгъстяване. Трябва да се образува пътека на дъното на съда при бъркането. Киселината се слага 5 минути преди снемане от огъня. Ако има загаряне на дъното, мармаладът се-изгребва, без да се докосва загорялото.

Той става за плънка за сладкиши, торти, рула и др. Може да му се добавят млени орехи, настъргана лимонова кора или ром.